изперча

Речник на българския език

изперча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исперча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пер-ча из-пер-чим
2 лице из-пер-чиш из-пер-чи-те
3 лице из-пер-чи из-пер-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пер-чих из-пер-чих-ме
2 лице из-пер-чи из-пер-чих-те
3 лице из-пер-чи из-пер-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пер-чех из-пер-чех-ме
2 лице из-пер-че-ше из-пер-чех-те
3 лице из-пер-че-ше из-пер-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изперчил съм изперчила съм изперчило съм изперчили сме
2 лице изперчил си изперчила си изперчило си изперчили сте
3 лице изперчил е изперчила е изперчило е изперчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изперчил бях изперчила бях изперчило бяхме изперчили
2 лице беше изперчил беше изперчила беше изперчило бяхте изперчили
3 лице беше изперчил беше изперчила беше изперчило бяха изперчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изперча ще изперчим
2 лице ще изперчиш ще изперчите
3 лице ще изперчи ще изперчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изперчил ще съм изперчила ще съм изперчило ще сме изперчили
2 лице ще си изперчил ще си изперчила ще си изперчило ще сте изперчили
3 лице ще е изперчил ще е изперчила ще е изперчило ще са изперчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изперча щяхме да изперчим
2 лице щеше да изперчиш щяхте да изперчите
3 лице щеше да изперчи щяха да изперчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изперчил щях да съм изперчила щях да съм изперчило щяхме да сме изперчили
2 лице щеше да си изперчил щеше да си изперчила щеше да си изперчило щяхте да сте изперчили
3 лице щеше да е изперчил щеше да е изперчила щеше да е изперчило щяха да са изперчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изперчел съм изперчела съм изперчело съм изперчели сме
2 лице изперчел си изперчела си изперчело си изперчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изперчил съм изперчила съм изперчило съм изперчили сме
2 лице изперчил си изперчила си изперчило си изперчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изперчил била съм изперчила било съм изперчило били сме изперчили
2 лице бил си изперчил била си изперчила било си изперчило били сте изперчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изперча щяла съм да изперча щяло съм да изперча щели сме да изперчим
2 лице щял си да изперчиш щяла си да изперчиш щяло си да изперчиш щели сте да изперчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изперчил щяла съм да съм изперчила щяло съм да съм изперчило щели сме да сме изперчили
2 лице щял си да си изперчил щяла си да си изперчила щяло си да си изперчило щели сте да сте изперчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изперчил бих изперчила бих изперчило бихме изперчили
2 лице би изперчил би изперчила би изперчило бихте изперчили
3 лице би изперчил би изперчила би изперчило биха изперчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пер-чи из-пер-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пер-чен
непълен член из-пер-че-ния
пълен член из-пер-че-ни-ят
женски род из-пер-че-на
членувано из-пер-че-на-та
среден род из-пер-че-но
членувано из-пер-че-но-то
множествено число из-пер-че-ни
членувано из-пер-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пер-чил
непълен член из-пер-чи-лия
пълен член из-пер-чи-ли-ят
женски род из-пер-чи-ла
членувано из-пер-чи-ла-та
среден род из-пер-чи-ло
членувано из-пер-чи-ло-то
множествено число из-пер-чи-ли
членувано из-пер-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пер-чел
женски род из-пер-че-ла
среден род из-пер-че-ло
множествено число из-пер-че-ли