изперчили

Речник на българския език

1. изперчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изперчили е производна форма на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изперчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изперчили е производна форма на изперча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).