изперчил е

Речник на българския език

1. изперчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперчил е е производна форма на изперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изперчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперчил е е производна форма на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).