изперчела

Речник на българския език

1. изперчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изперчела е производна форма на изперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изперчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изперчела е производна форма на изперча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).