изперчели

Речник на българския език

1. изперчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изперчели е производна форма на изперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изперчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изперчели е производна форма на изперча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).