изперчило
1.
изперчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изперчило
е производна форма
на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изперчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изперчило
е производна форма
на изперча (мин. деят. св. прич. ср. р.).