изперчел

Речник на българския език

1. изперчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперчел е производна форма на изперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изперчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изперчел е производна форма на изперча (мин. деят. несв. прич. м. р.).