изперчил си

Речник на българския език

1. изперчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изперчил си е производна форма на изперча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изперчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изперчил си е производна форма на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).