изперчил
1.
изперчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изперчил
е производна форма
на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изперчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изперчил
е производна форма
на изперча (мин. деят. св. прич. м. р.).