издължа

Речник на българския език

издължа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

издължѝш, мин. св. издължѝх, мин. прич. издължѝл, св.вж. [[издължавам 1 .



издължѝш, мин. св. издължѝх, мин. прич. издължѝл, св.вж. [[издължавам
2__ .

Грешни изписвания (7)

  • ездалжа
  • ездалжъ
  • ездължа
  • ездължъ
  • издалжа
  • издалжъ
  • издължъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дъл-жа из-дъл-жим
2 лице из-дъл-жиш из-дъл-жи-те
3 лице из-дъл-жи из-дъл-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дъл-жих из-дъл-жих-ме
2 лице из-дъл-жи из-дъл-жих-те
3 лице из-дъл-жи из-дъл-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дъл-жах из-дъл-жах-ме
2 лице из-дъл-же-ше из-дъл-жах-те
3 лице из-дъл-же-ше из-дъл-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издължил съм издължила съм издължило съм издължили сме
2 лице издължил си издължила си издължило си издължили сте
3 лице издължил е издължила е издължило е издължили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издължил бях издължила бях издължило бяхме издължили
2 лице беше издължил беше издължила беше издължило бяхте издължили
3 лице беше издължил беше издължила беше издължило бяха издължили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издължа ще издължим
2 лице ще издължиш ще издължите
3 лице ще издължи ще издължат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издължил ще съм издължила ще съм издължило ще сме издължили
2 лице ще си издължил ще си издължила ще си издължило ще сте издължили
3 лице ще е издължил ще е издължила ще е издължило ще са издължили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издължа щяхме да издължим
2 лице щеше да издължиш щяхте да издължите
3 лице щеше да издължи щяха да издължат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издължил щях да съм издължила щях да съм издължило щяхме да сме издължили
2 лице щеше да си издължил щеше да си издължила щеше да си издължило щяхте да сте издължили
3 лице щеше да е издължил щеше да е издължила щеше да е издължило щяха да са издължили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издължал съм издължала съм издължало съм издължали сме
2 лице издължал си издължала си издължало си издължали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издължил съм издължила съм издължило съм издължили сме
2 лице издължил си издължила си издължило си издължили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издължил била съм издължила било съм издължило били сме издължили
2 лице бил си издължил била си издължила било си издължило били сте издължили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издължа щяла съм да издължа щяло съм да издължа щели сме да издължим
2 лице щял си да издължиш щяла си да издължиш щяло си да издължиш щели сте да издължите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издължил щяла съм да съм издължила щяло съм да съм издължило щели сме да сме издължили
2 лице щял си да си издължил щяла си да си издължила щяло си да си издължило щели сте да сте издължили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издължил бих издължила бих издължило бихме издължили
2 лице би издължил би издължила би издължило бихте издължили
3 лице би издължил би издължила би издължило биха издължили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дъл-жи из-дъл-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дъл-жен
непълен член из-дъл-же-ния
пълен член из-дъл-же-ни-ят
женски род из-дъл-же-на
членувано из-дъл-же-на-та
среден род из-дъл-же-но
членувано из-дъл-же-но-то
множествено число из-дъл-же-ни
членувано из-дъл-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дъл-жил
непълен член из-дъл-жи-лия
пълен член из-дъл-жи-ли-ят
женски род из-дъл-жи-ла
членувано из-дъл-жи-ла-та
среден род из-дъл-жи-ло
членувано из-дъл-жи-ло-то
множествено число из-дъл-жи-ли
членувано из-дъл-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дъл-жал
женски род из-дъл-жа-ла
среден род из-дъл-жа-ло
множествено число из-дъл-жа-ли