издължен

Речник на българския език

1. издължен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дъл-жен
непълен член из-дъл-же-ния
пълен член из-дъл-же-ни-ят
ж. р. из-дъл-же-на
членувано из-дъл-же-на-та
ср. р. из-дъл-же-но
членувано из-дъл-же-но-то
мн. ч. из-дъл-же-ни
членувано из-дъл-же-ни-те

2. издължен — мин. страд. прич. м. р.

издължен е производна форма на издължа (мин. страд. прич. м. р.).