издължал

Речник на българския език

1. издължал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издължал е производна форма на издължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издължал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издължал е производна форма на издължа (мин. деят. несв. прич. м. р.).