издължил е

Речник на българския език

1. издължил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издължил е е производна форма на издължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издължил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издължил е е производна форма на издължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).