издължило

Речник на българския език

1. издължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издължило е производна форма на издължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издължило е производна форма на издължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).