издължил

Речник на българския език

1. издължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издължил е производна форма на издължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издължил — мин. деят. св. прич. м. р.

издължил е производна форма на издължа (мин. деят. св. прич. м. р.).