издължил си

Речник на българския език

1. издължил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издължил си е производна форма на издължа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издължил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издължил си е производна форма на издължа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).