издължало

Речник на българския език

1. издължало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издължало е производна форма на издължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издължало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издължало е производна форма на издължа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).