издължил съм

Речник на българския език

1. издължил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издължил съм е производна форма на издължа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издължил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издължил съм е производна форма на издължа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).