възложа

Речник на българския език

възло̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

възло̀жиш, мин. св. възло̀жих, мин. прич. възло̀жил, св.вж. възлагам.

Грешни изписвания (3)

  • вазложа
  • вазложъ
  • възложъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ло-жа въз-ло-жим
2 лице въз-ло-жиш въз-ло-жи-те
3 лице въз-ло-жи въз-ло-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ло-жих въз-ло-жих-ме
2 лице въз-ло-жи въз-ло-жих-те
3 лице въз-ло-жи въз-ло-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ло-жех въз-ло-жех-ме
2 лице въз-ло-же-ше въз-ло-жех-те
3 лице въз-ло-же-ше въз-ло-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложил съм възложила съм възложило съм възложили сме
2 лице възложил си възложила си възложило си възложили сте
3 лице възложил е възложила е възложило е възложили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възложил бях възложила бях възложило бяхме възложили
2 лице беше възложил беше възложила беше възложило бяхте възложили
3 лице беше възложил беше възложила беше възложило бяха възложили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възложа ще възложим
2 лице ще възложиш ще възложите
3 лице ще възложи ще възложат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възложил ще съм възложила ще съм възложило ще сме възложили
2 лице ще си възложил ще си възложила ще си възложило ще сте възложили
3 лице ще е възложил ще е възложила ще е възложило ще са възложили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възложа щяхме да възложим
2 лице щеше да възложиш щяхте да възложите
3 лице щеше да възложи щяха да възложат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възложил щях да съм възложила щях да съм възложило щяхме да сме възложили
2 лице щеше да си възложил щеше да си възложила щеше да си възложило щяхте да сте възложили
3 лице щеше да е възложил щеше да е възложила щеше да е възложило щяха да са възложили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложел съм възложела съм възложело съм възложели сме
2 лице възложел си възложела си възложело си възложели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложил съм възложила съм възложило съм възложили сме
2 лице възложил си възложила си възложило си възложили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възложил била съм възложила било съм възложило били сме възложили
2 лице бил си възложил била си възложила било си възложило били сте възложили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възложа щяла съм да възложа щяло съм да възложа щели сме да възложим
2 лице щял си да възложиш щяла си да възложиш щяло си да възложиш щели сте да възложите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възложил щяла съм да съм възложила щяло съм да съм възложило щели сме да сме възложили
2 лице щял си да си възложил щяла си да си възложила щяло си да си възложило щели сте да сте възложили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възложил бих възложила бих възложило бихме възложили
2 лице би възложил би възложила би възложило бихте възложили
3 лице би възложил би възложила би възложило биха възложили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ло-жи въз-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-ло-жен
непълен член въз-ло-же-ния
пълен член въз-ло-же-ни-ят
женски род въз-ло-же-на
членувано въз-ло-же-на-та
среден род въз-ло-же-но
членувано въз-ло-же-но-то
множествено число въз-ло-же-ни
членувано въз-ло-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ло-жил
непълен член въз-ло-жи-лия
пълен член въз-ло-жи-ли-ят
женски род въз-ло-жи-ла
членувано въз-ло-жи-ла-та
среден род въз-ло-жи-ло
членувано въз-ло-жи-ло-то
множествено число въз-ло-жи-ли
членувано въз-ло-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ло-жел
женски род въз-ло-же-ла
среден род въз-ло-же-ло
множествено число въз-ло-же-ли