възложело

Речник на българския език

1. възложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възложело е производна форма на възложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възложело е производна форма на възложа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).