възложил

Речник на българския език

1. възложил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възложил е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възложил — мин. деят. св. прич. м. р.

възложил е производна форма на възложа (мин. деят. св. прич. м. р.).