възложило е

Речник на българския език

1. възложило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възложило е е производна форма на възложа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възложило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възложило е е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).