възложил си

Речник на българския език

1. възложил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възложил си е производна форма на възложа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възложил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възложил си е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).