възложило

Речник на българския език

1. възложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възложило е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възложило е производна форма на възложа (мин. деят. св. прич. ср. р.).