възлагам

Речник на българския език

възла̀гам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възла̀гаш, несв. и възло̀жа, св.; какво, на кого. Натоварвам със задължение. Възлагам задача. Възлагам му да ръководи заседанието.
Възлагам/възложа надежди — (на някого, на нещо). Надявам се, уповавам се. Възлагам големи надежди на сина си.

Грешни изписвания (3)

  • вазлагам
  • вазлагъм
  • възлагъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ла-гам въз-ла-га-ме
2 лице въз-ла-гаш въз-ла-га-те
3 лице въз-ла-га въз-ла-гат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ла-гах въз-ла-гах-ме
2 лице въз-ла-га въз-ла-гах-те
3 лице въз-ла-га въз-ла-га-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ла-гах въз-ла-гах-ме
2 лице въз-ла-га-ше въз-ла-гах-те
3 лице въз-ла-га-ше въз-ла-га-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице възлагал е възлагала е възлагало е възлагали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възлагал бях възлагала бях възлагало бяхме възлагали
2 лице беше възлагал беше възлагала беше възлагало бяхте възлагали
3 лице беше възлагал беше възлагала беше възлагало бяха възлагали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възлагам ще възлагаме
2 лице ще възлагаш ще възлагате
3 лице ще възлага ще възлагат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възлагал ще съм възлагала ще съм възлагало ще сме възлагали
2 лице ще си възлагал ще си възлагала ще си възлагало ще сте възлагали
3 лице ще е възлагал ще е възлагала ще е възлагало ще са възлагали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възлагам щяхме да възлагаме
2 лице щеше да възлагаш щяхте да възлагате
3 лице щеше да възлага щяха да възлагат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възлагал щях да съм възлагала щях да съм възлагало щяхме да сме възлагали
2 лице щеше да си възлагал щеше да си възлагала щеше да си възлагало щяхте да сте възлагали
3 лице щеше да е възлагал щеше да е възлагала щеше да е възлагало щяха да са възлагали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възлагал била съм възлагала било съм възлагало били сме възлагали
2 лице бил си възлагал била си възлагала било си възлагало били сте възлагали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възлагам щяла съм да възлагам щяло съм да възлагам щели сме да възлагаме
2 лице щял си да възлагаш щяла си да възлагаш щяло си да възлагаш щели сте да възлагате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възлагал щяла съм да съм възлагала щяло съм да съм възлагало щели сме да сме възлагали
2 лице щял си да си възлагал щяла си да си възлагала щяло си да си възлагало щели сте да сте възлагали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възлагал бих възлагала бих възлагало бихме възлагали
2 лице би възлагал би възлагала би възлагало бихте възлагали
3 лице би възлагал би възлагала би възлагало биха възлагали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ла-гай въз-ла-гай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-ла-ган
непълен член въз-ла-га-ния
пълен член въз-ла-га-ни-ят
женски род въз-ла-га-на
членувано въз-ла-га-на-та
среден род въз-ла-га-но
членувано въз-ла-га-но-то
множествено число въз-ла-га-ни
членувано въз-ла-га-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ла-гал
непълен член въз-ла-га-лия
пълен член въз-ла-га-ли-ят
женски род въз-ла-га-ла
членувано въз-ла-га-ла-та
среден род въз-ла-га-ло
членувано въз-ла-га-ло-то
множествено число въз-ла-га-ли
членувано въз-ла-га-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ла-гал
женски род въз-ла-га-ла
среден род въз-ла-га-ло
множествено число въз-ла-га-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ла-гащ
непълен член въз-ла-га-щия
пълен член въз-ла-га-щи-ят
женски род въз-ла-га-ща
членувано въз-ла-га-ща-та
среден род въз-ла-га-що
членувано въз-ла-га-що-то
множествено число въз-ла-га-щи
членувано въз-ла-га-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-ла-гай-ки