възлагал си

Речник на българския език

1. възлагал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлагал си е производна форма на възлагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възлагал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлагал си е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възлагал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлагал си е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).