възлагало си

Речник на българския език

1. възлагало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлагало си е производна форма на възлагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлагало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлагало си е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възлагало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлагало си е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).