възлагало

Речник на българския език

1. възлагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлагало е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлагало е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възлагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възлагало е производна форма на възлагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възлагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възлагало е производна форма на възлагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).