възлагали

Речник на българския език

1. възлагали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възлагали е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възлагали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възлагали е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възлагали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възлагали е производна форма на възлагам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възлагали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възлагали е производна форма на възлагам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).