възлагала

Речник на българския език

1. възлагала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлагала е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлагала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлагала е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възлагала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възлагала е производна форма на възлагам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възлагала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възлагала е производна форма на възлагам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).