бил съм възложил

Речник на българския език

1. бил съм възложил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм възложил е производна форма на възложа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).