жилище

Речник на българския език

жѝлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. жѝлища, ср.
1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище.
2. Място, пригодено за живеене. Правя жилище за кравата.
Вечно жилище. — Гроб.

Грешни изписвания (7)

  • жилеште
  • жилешти
  • жилеще
  • жилещи
  • жилиште
  • жилишти
  • жилищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-ли-ще
членувано жи-ли-ще-то
мн.ч. жи-ли-ща
членувано жи-ли-ща-та