резиденция

Речник на българския език

резидѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. резиденции, ж. Място, където постоянно или временно пребивава държавен глава, член от правителството и др. високопоставени държавни служители.

Грешни изписвания (23)

  • резиденциъ
  • резеденцеа
  • резеденцеъ
  • резеденцея
  • резеденциа
  • резеденциъ
  • резеденция
  • резиденцеа
  • резиденцеъ
  • резиденцея
  • резиденциа
  • ризеденцеа
  • ризеденцеъ
  • ризеденцея
  • ризеденциа
  • ризеденциъ
  • ризеденция
  • ризиденцеа
  • ризиденцеъ
  • ризиденцея
  • ризиденциа
  • ризиденциъ
  • ризиденция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зи-ден-ция
членувано ре-зи-ден-ци-я-та
мн.ч. ре-зи-ден-ции
членувано ре-зи-ден-ци-и-те
звателна форма