местопребивание

Речник на българския език

местопребивание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-топ-ре-би-ва-ние
членувано мес-топ-ре-би-ва-ни-е-то
мн.ч. мес-топ-ре-би-ва-ния
членувано мес-топ-ре-би-ва-ни-я-та