седалище

Речник на българския език

седа̀лище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. седалища, ср.
1. Остар. Място за сядане върху стол, пейка и др. ; седалка.
2. Място, което е център на организация, институция и др. Тук е седалището на ЮНЕСКО.
3. Част от тялото, с която се сяда; задник.прил. седалищен, седалищна, седалищно, мн. седалищни (в 3 знач. ). Седалищни мускули.

Грешни изписвания (4)

  • седалиште
  • седалеще
  • сидалеще
  • сидалище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-да-ли-ще
членувано се-да-ли-ще-то
мн.ч. се-да-ли-ща
членувано се-да-ли-ща-та