утвърдя

Речник на българския език

утвърдя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

утвърдѝш, мин. св. утвърдѝх, мин. прич. утвърдѝл, св. вж. утвърждавам.

Грешни изписвания (8)

  • отвардйа
  • отвардйъ
  • отвърдйа
  • отвърдйъ
  • утвардйа
  • утвардйъ
  • утвърдйа
  • утвърдйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дя ут-вър-дим
2 лице ут-вър-диш ут-вър-ди-те
3 лице ут-вър-ди ут-вър-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дих ут-вър-дих-ме
2 лице ут-вър-ди ут-вър-дих-те
3 лице ут-вър-ди ут-вър-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дях ут-вър-дях-ме
2 лице ут-вър-де-ше ут-вър-дях-те
3 лице ут-вър-де-ше ут-вър-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдил съм утвърдила съм утвърдило съм утвърдили сме
2 лице утвърдил си утвърдила си утвърдило си утвърдили сте
3 лице утвърдил е утвърдила е утвърдило е утвърдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утвърдил бях утвърдила бях утвърдило бяхме утвърдили
2 лице беше утвърдил беше утвърдила беше утвърдило бяхте утвърдили
3 лице беше утвърдил беше утвърдила беше утвърдило бяха утвърдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утвърдя ще утвърдим
2 лице ще утвърдиш ще утвърдите
3 лице ще утвърди ще утвърдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утвърдил ще съм утвърдила ще съм утвърдило ще сме утвърдили
2 лице ще си утвърдил ще си утвърдила ще си утвърдило ще сте утвърдили
3 лице ще е утвърдил ще е утвърдила ще е утвърдило ще са утвърдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утвърдя щяхме да утвърдим
2 лице щеше да утвърдиш щяхте да утвърдите
3 лице щеше да утвърди щяха да утвърдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утвърдил щях да съм утвърдила щях да съм утвърдило щяхме да сме утвърдили
2 лице щеше да си утвърдил щеше да си утвърдила щеше да си утвърдило щяхте да сте утвърдили
3 лице щеше да е утвърдил щеше да е утвърдила щеше да е утвърдило щяха да са утвърдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдял съм утвърдяла съм утвърдяло съм утвърдели сме
2 лице утвърдял си утвърдяла си утвърдяло си утвърдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдил съм утвърдила съм утвърдило съм утвърдили сме
2 лице утвърдил си утвърдила си утвърдило си утвърдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утвърдил била съм утвърдила било съм утвърдило били сме утвърдили
2 лице бил си утвърдил била си утвърдила било си утвърдило били сте утвърдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утвърдя щяла съм да утвърдя щяло съм да утвърдя щели сме да утвърдим
2 лице щял си да утвърдиш щяла си да утвърдиш щяло си да утвърдиш щели сте да утвърдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утвърдил щяла съм да съм утвърдила щяло съм да съм утвърдило щели сме да сме утвърдили
2 лице щял си да си утвърдил щяла си да си утвърдила щяло си да си утвърдило щели сте да сте утвърдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утвърдил бих утвърдила бих утвърдило бихме утвърдили
2 лице би утвърдил би утвърдила би утвърдило бихте утвърдили
3 лице би утвърдил би утвърдила би утвърдило биха утвърдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ут-вър-ди ут-вър-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-ден
непълен член ут-вър-де-ния
пълен член ут-вър-де-ни-ят
женски род ут-вър-де-на
членувано ут-вър-де-на-та
среден род ут-вър-де-но
членувано ут-вър-де-но-то
множествено число ут-вър-де-ни
членувано ут-вър-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дил
непълен член ут-вър-ди-лия
пълен член ут-вър-ди-ли-ят
женски род ут-вър-ди-ла
членувано ут-вър-ди-ла-та
среден род ут-вър-ди-ло
членувано ут-вър-ди-ло-то
множествено число ут-вър-ди-ли
членувано ут-вър-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дял
женски род ут-вър-дя-ла
среден род ут-вър-дя-ло
множествено число ут-вър-де-ли