утвърдил съм

Речник на българския език

1. утвърдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утвърдил съм е производна форма на утвърдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утвърдил съм е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).