утвърдило си

Речник на българския език

1. утвърдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утвърдило си е производна форма на утвърдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утвърдило си е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).