утвърдял

Речник на българския език

1. утвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърдял е производна форма на утвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

утвърдял е производна форма на утвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).