утвърждавам

Речник на българския език

утвържда̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

утвържда̀ваш, несв. и утвърдя̀, св.; Кого, какво.
1. Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. Утвърдиха назначаването му. Утвърдиха предложения проект.
2. Затвърдявам, укрепвам, стабилизирам (власт, позиции, убеждения и др.).
утвърждавам се/утвърдя се. 1. — Ставам стабилен, здрав, сигурен. Властта им се утвърди. Положението му на лидер се утвърди.
2. Налагам се, получавам признание (с дейност, идеи и др.). Утвърди се като добър учител.
същ. утвържда̀ване, ср.
прил. утвърдѐн, утвърдѐна, утвърдѐно, мн. утвърдѐни.

Грешни изписвания (7)

  • отварждавам
  • отварждавъм
  • отвърждавам
  • отвърждавъм
  • утварждавам
  • утварждавъм
  • утвърждавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-ж-да-вам ут-вър-ж-да-ва-ме
2 лице ут-вър-ж-да-ваш ут-вър-ж-да-ва-те
3 лице ут-вър-ж-да-ва ут-вър-ж-да-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-ж-да-вах ут-вър-ж-да-вах-ме
2 лице ут-вър-ж-да-ва ут-вър-ж-да-вах-те
3 лице ут-вър-ж-да-ва ут-вър-ж-да-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-ж-да-вах ут-вър-ж-да-вах-ме
2 лице ут-вър-ж-да-ва-ше ут-вър-ж-да-вах-те
3 лице ут-вър-ж-да-ва-ше ут-вър-ж-да-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърждавал съм утвърждавала съм утвърждавало съм утвърждавали сме
2 лице утвърждавал си утвърждавала си утвърждавало си утвърждавали сте
3 лице утвърждавал е утвърждавала е утвърждавало е утвърждавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утвърждавал бях утвърждавала бях утвърждавало бяхме утвърждавали
2 лице беше утвърждавал беше утвърждавала беше утвърждавало бяхте утвърждавали
3 лице беше утвърждавал беше утвърждавала беше утвърждавало бяха утвърждавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утвърждавам ще утвърждаваме
2 лице ще утвърждаваш ще утвърждавате
3 лице ще утвърждава ще утвърждават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утвърждавал ще съм утвърждавала ще съм утвърждавало ще сме утвърждавали
2 лице ще си утвърждавал ще си утвърждавала ще си утвърждавало ще сте утвърждавали
3 лице ще е утвърждавал ще е утвърждавала ще е утвърждавало ще са утвърждавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утвърждавам щяхме да утвърждаваме
2 лице щеше да утвърждаваш щяхте да утвърждавате
3 лице щеше да утвърждава щяха да утвърждават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утвърждавал щях да съм утвърждавала щях да съм утвърждавало щяхме да сме утвърждавали
2 лице щеше да си утвърждавал щеше да си утвърждавала щеше да си утвърждавало щяхте да сте утвърждавали
3 лице щеше да е утвърждавал щеше да е утвърждавала щеше да е утвърждавало щяха да са утвърждавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърждавал съм утвърждавала съм утвърждавало съм утвърждавали сме
2 лице утвърждавал си утвърждавала си утвърждавало си утвърждавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърждавал съм утвърждавала съм утвърждавало съм утвърждавали сме
2 лице утвърждавал си утвърждавала си утвърждавало си утвърждавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утвърждавал била съм утвърждавала било съм утвърждавало били сме утвърждавали
2 лице бил си утвърждавал била си утвърждавала било си утвърждавало били сте утвърждавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утвърждавам щяла съм да утвърждавам щяло съм да утвърждавам щели сме да утвърждаваме
2 лице щял си да утвърждаваш щяла си да утвърждаваш щяло си да утвърждаваш щели сте да утвърждавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утвърждавал щяла съм да съм утвърждавала щяло съм да съм утвърждавало щели сме да сме утвърждавали
2 лице щял си да си утвърждавал щяла си да си утвърждавала щяло си да си утвърждавало щели сте да сте утвърждавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утвърждавал бих утвърждавала бих утвърждавало бихме утвърждавали
2 лице би утвърждавал би утвърждавала би утвърждавало бихте утвърждавали
3 лице би утвърждавал би утвърждавала би утвърждавало биха утвърждавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ут-вър-ж-да-вай ут-вър-ж-да-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-ж-да-ван
непълен член ут-вър-ж-да-ва-ния
пълен член ут-вър-ж-да-ва-ни-ят
женски род ут-вър-ж-да-ва-на
членувано ут-вър-ж-да-ва-на-та
среден род ут-вър-ж-да-ва-но
членувано ут-вър-ж-да-ва-но-то
множествено число ут-вър-ж-да-ва-ни
членувано ут-вър-ж-да-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-ж-да-вал
непълен член ут-вър-ж-да-ва-лия
пълен член ут-вър-ж-да-ва-ли-ят
женски род ут-вър-ж-да-ва-ла
членувано ут-вър-ж-да-ва-ла-та
среден род ут-вър-ж-да-ва-ло
членувано ут-вър-ж-да-ва-ло-то
множествено число ут-вър-ж-да-ва-ли
членувано ут-вър-ж-да-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-ж-да-вал
женски род ут-вър-ж-да-ва-ла
среден род ут-вър-ж-да-ва-ло
множествено число ут-вър-ж-да-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-ж-да-ващ
непълен член ут-вър-ж-да-ва-щия
пълен член ут-вър-ж-да-ва-щи-ят
женски род ут-вър-ж-да-ва-ща
членувано ут-вър-ж-да-ва-ща-та
среден род ут-вър-ж-да-ва-що
членувано ут-вър-ж-да-ва-що-то
множествено число ут-вър-ж-да-ва-щи
членувано ут-вър-ж-да-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ут-вър-ж-да-вай-ки