утвърждаване

Речник на българския език

утвържда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отварждаване
  • отварждавани
  • отварждавъне
  • отварждавъни
  • отвърждаване
  • отвърждавани
  • отвърждавъне
  • отвърждавъни
  • утварждаване
  • утварждавани
  • утварждавъне
  • утварждавъни
  • утвърждавани
  • утвърждавъне
  • утвърждавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-вър-ж-да-ва-не
членувано ут-вър-ж-да-ва-не-то
мн.ч. ут-вър-ж-да-ва-ния
членувано ут-вър-ж-да-ва-ни-я-та