утвърждавало

Речник на българския език

1. утвърждавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърждавало е производна форма на утвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърждавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърждавало е производна форма на утвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. утвърждавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

утвърждавало е производна форма на утвърждавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. утвърждавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утвърждавало е производна форма на утвърждавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).