бил е утвърждавал

Речник на българския език

1. бил е утвърждавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е утвърждавал е производна форма на утвърждавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).