утвърдило е

Речник на българския език

1. утвърдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдило е е производна форма на утвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдило е е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).