утвърди

Речник на българския език

1. утвърди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

утвърди е производна форма на утвърдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. утвърди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

утвърди е производна форма на утвърдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. утвърди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

утвърди е производна форма на утвърдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. утвърди — повелително наклонение, ед. ч.

утвърди е производна форма на утвърдя (повелително наклонение, ед. ч.).