би утвърдил

Речник на българския език

1. би утвърдил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би утвърдил е производна форма на утвърдя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би утвърдил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би утвърдил е производна форма на утвърдя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).