установявам

Речник на българския език

установя̀вам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

установя̀ваш, несв. и установя̀, св.; какво.
1. Въвеждам, устройвам, утвърждавам. Установявам ред и законност. Установявам извънредно положение в страната.
2. Откривам, констатирам (като изчислявам, изяснявам, проучвам). Установявам размера на щетите от бурята. Установявам наличния капитал. Установявам фактите. Установявам престъпление. Установих, че ме е излъгал.
установявам се/установя се. 1. — Утвърждавам се, въвеждам се, наставам. Установи се ред и тишина. Установи се топло време.
2. Спирам се някъде, устройвам се за по-дълго. Установих се да живея в София.
прил. установѐн, установѐна, установѐно, мн. установѐни. Установени навици.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • остановявам
  • остановявъм
  • останувявам
  • останувявъм
  • остъновявам
  • остъновявъм
  • остънувявам
  • остънувявъм
  • установявъм
  • устанувявам
  • устанувявъм
  • устъновявам
  • устъновявъм
  • устънувявам
  • устънувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-та-но-вя-вам ус-та-но-вя-ва-ме
2 лице ус-та-но-вя-ваш ус-та-но-вя-ва-те
3 лице ус-та-но-вя-ва ус-та-но-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-та-но-вя-вах ус-та-но-вя-вах-ме
2 лице ус-та-но-вя-ва ус-та-но-вя-вах-те
3 лице ус-та-но-вя-ва ус-та-но-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-та-но-вя-вах ус-та-но-вя-вах-ме
2 лице ус-та-но-вя-ва-ше ус-та-но-вя-вах-те
3 лице ус-та-но-вя-ва-ше ус-та-но-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице установявал е установявала е установявало е установявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях установявал бях установявала бях установявало бяхме установявали
2 лице беше установявал беше установявала беше установявало бяхте установявали
3 лице беше установявал беше установявала беше установявало бяха установявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще установявам ще установяваме
2 лице ще установяваш ще установявате
3 лице ще установява ще установяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм установявал ще съм установявала ще съм установявало ще сме установявали
2 лице ще си установявал ще си установявала ще си установявало ще сте установявали
3 лице ще е установявал ще е установявала ще е установявало ще са установявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да установявам щяхме да установяваме
2 лице щеше да установяваш щяхте да установявате
3 лице щеше да установява щяха да установяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм установявал щях да съм установявала щях да съм установявало щяхме да сме установявали
2 лице щеше да си установявал щеше да си установявала щеше да си установявало щяхте да сте установявали
3 лице щеше да е установявал щеше да е установявала щеше да е установявало щяха да са установявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице установявал съм установявала съм установявало съм установявали сме
2 лице установявал си установявала си установявало си установявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм установявал била съм установявала било съм установявало били сме установявали
2 лице бил си установявал била си установявала било си установявало били сте установявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да установявам щяла съм да установявам щяло съм да установявам щели сме да установяваме
2 лице щял си да установяваш щяла си да установяваш щяло си да установяваш щели сте да установявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм установявал щяла съм да съм установявала щяло съм да съм установявало щели сме да сме установявали
2 лице щял си да си установявал щяла си да си установявала щяло си да си установявало щели сте да сте установявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих установявал бих установявала бих установявало бихме установявали
2 лице би установявал би установявала би установявало бихте установявали
3 лице би установявал би установявала би установявало биха установявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-та-но-вя-вай ус-та-но-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-та-но-вя-ван
непълен член ус-та-но-вя-ва-ния
пълен член ус-та-но-вя-ва-ни-ят
женски род ус-та-но-вя-ва-на
членувано ус-та-но-вя-ва-на-та
среден род ус-та-но-вя-ва-но
членувано ус-та-но-вя-ва-но-то
множествено число ус-та-но-вя-ва-ни
членувано ус-та-но-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-та-но-вя-вал
непълен член ус-та-но-вя-ва-лия
пълен член ус-та-но-вя-ва-ли-ят
женски род ус-та-но-вя-ва-ла
членувано ус-та-но-вя-ва-ла-та
среден род ус-та-но-вя-ва-ло
членувано ус-та-но-вя-ва-ло-то
множествено число ус-та-но-вя-ва-ли
членувано ус-та-но-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-та-но-вя-вал
женски род ус-та-но-вя-ва-ла
среден род ус-та-но-вя-ва-ло
множествено число ус-та-но-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-та-но-вя-ващ
непълен член ус-та-но-вя-ва-щия
пълен член ус-та-но-вя-ва-щи-ят
женски род ус-та-но-вя-ва-ща
членувано ус-та-но-вя-ва-ща-та
среден род ус-та-но-вя-ва-що
членувано ус-та-но-вя-ва-що-то
множествено число ус-та-но-вя-ва-щи
членувано ус-та-но-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ус-та-но-вя-вай-ки

Връзки