утвърдявам

Речник на българския език

утвърдя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

утвърдя̀ваш, несв. Утвърждавам.

Грешни изписвания (7)

  • отвардявам
  • отвардявъм
  • отвърдявам
  • отвърдявъм
  • утвардявам
  • утвардявъм
  • утвърдявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дя-вам ут-вър-дя-ва-ме
2 лице ут-вър-дя-ваш ут-вър-дя-ва-те
3 лице ут-вър-дя-ва ут-вър-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дя-вах ут-вър-дя-вах-ме
2 лице ут-вър-дя-ва ут-вър-дя-вах-те
3 лице ут-вър-дя-ва ут-вър-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ут-вър-дя-вах ут-вър-дя-вах-ме
2 лице ут-вър-дя-ва-ше ут-вър-дя-вах-те
3 лице ут-вър-дя-ва-ше ут-вър-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдявал съм утвърдявала съм утвърдявало съм утвърдявали сме
2 лице утвърдявал си утвърдявала си утвърдявало си утвърдявали сте
3 лице утвърдявал е утвърдявала е утвърдявало е утвърдявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утвърдявал бях утвърдявала бях утвърдявало бяхме утвърдявали
2 лице беше утвърдявал беше утвърдявала беше утвърдявало бяхте утвърдявали
3 лице беше утвърдявал беше утвърдявала беше утвърдявало бяха утвърдявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утвърдявам ще утвърдяваме
2 лице ще утвърдяваш ще утвърдявате
3 лице ще утвърдява ще утвърдяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утвърдявал ще съм утвърдявала ще съм утвърдявало ще сме утвърдявали
2 лице ще си утвърдявал ще си утвърдявала ще си утвърдявало ще сте утвърдявали
3 лице ще е утвърдявал ще е утвърдявала ще е утвърдявало ще са утвърдявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утвърдявам щяхме да утвърдяваме
2 лице щеше да утвърдяваш щяхте да утвърдявате
3 лице щеше да утвърдява щяха да утвърдяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утвърдявал щях да съм утвърдявала щях да съм утвърдявало щяхме да сме утвърдявали
2 лице щеше да си утвърдявал щеше да си утвърдявала щеше да си утвърдявало щяхте да сте утвърдявали
3 лице щеше да е утвърдявал щеше да е утвърдявала щеше да е утвърдявало щяха да са утвърдявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдявал съм утвърдявала съм утвърдявало съм утвърдявали сме
2 лице утвърдявал си утвърдявала си утвърдявало си утвърдявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утвърдявал съм утвърдявала съм утвърдявало съм утвърдявали сме
2 лице утвърдявал си утвърдявала си утвърдявало си утвърдявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утвърдявал била съм утвърдявала било съм утвърдявало били сме утвърдявали
2 лице бил си утвърдявал била си утвърдявала било си утвърдявало били сте утвърдявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утвърдявам щяла съм да утвърдявам щяло съм да утвърдявам щели сме да утвърдяваме
2 лице щял си да утвърдяваш щяла си да утвърдяваш щяло си да утвърдяваш щели сте да утвърдявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утвърдявал щяла съм да съм утвърдявала щяло съм да съм утвърдявало щели сме да сме утвърдявали
2 лице щял си да си утвърдявал щяла си да си утвърдявала щяло си да си утвърдявало щели сте да сте утвърдявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утвърдявал бих утвърдявала бих утвърдявало бихме утвърдявали
2 лице би утвърдявал би утвърдявала би утвърдявало бихте утвърдявали
3 лице би утвърдявал би утвърдявала би утвърдявало биха утвърдявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ут-вър-дя-вай ут-вър-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дя-ван
непълен член ут-вър-дя-ва-ния
пълен член ут-вър-дя-ва-ни-ят
женски род ут-вър-дя-ва-на
членувано ут-вър-дя-ва-на-та
среден род ут-вър-дя-ва-но
членувано ут-вър-дя-ва-но-то
множествено число ут-вър-дя-ва-ни
членувано ут-вър-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дя-вал
непълен член ут-вър-дя-ва-лия
пълен член ут-вър-дя-ва-ли-ят
женски род ут-вър-дя-ва-ла
членувано ут-вър-дя-ва-ла-та
среден род ут-вър-дя-ва-ло
членувано ут-вър-дя-ва-ло-то
множествено число ут-вър-дя-ва-ли
членувано ут-вър-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дя-вал
женски род ут-вър-дя-ва-ла
среден род ут-вър-дя-ва-ло
множествено число ут-вър-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ут-вър-дя-ващ
непълен член ут-вър-дя-ва-щия
пълен член ут-вър-дя-ва-щи-ят
женски род ут-вър-дя-ва-ща
членувано ут-вър-дя-ва-ща-та
среден род ут-вър-дя-ва-що
членувано ут-вър-дя-ва-що-то
множествено число ут-вър-дя-ва-щи
членувано ут-вър-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ут-вър-дя-вай-ки