утвърдявал си

Речник на българския език

1. утвърдявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утвърдявал си е производна форма на утвърдявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утвърдявал си е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. утвърдявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утвърдявал си е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).