бил съм утвърдявал

Речник на българския език

1. бил съм утвърдявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм утвърдявал е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).